Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.11.2010 02:52 - ДОКТОР И ПАЦИЕНТ
Автор: leilaabas1973 Категория: Изкуство   
Прочетен: 621 Коментари: 0 Гласове:
3



ДОКТОР И ПАЦИЕНТ

--Докторе, защо не продължите с моето лечение? Нима психиатриата не е за моето заболяване необходимото решение?

-Драги, аз съм психиатър и ви казвам, че от вас съм по-луд. Та вие сте единственият здрав човек, от всички, които познавам. Дори себе си в това число не слагам.

-А, защо от тях така се различавам?

-Вижте,-каза доктора и си намести очилата,-ще ви споделя, без с лекарската тайната да се съобразявам. Този господин, вашият познат, тъй спокоен и благ. Знаете ли, че да бърше прах е обсебен. Да, да! Не излиза от дома си и щом съзре дори една прашинка, тя струва му се като планина. Пребледнял не смогва да се пребори с прахта...

Докторът, развеселен, продължи:

-Ами този другият господин, който ви изглежда стабилен и уравновесен, като твърдина... Той на връзка с жена е неспособен. Не, че е обратен. Не. Сподели ми, че в бардака чувства се с превъзходство, а отсреща-смирение. Там той контролира и се държи на положение. Своята значимост така отстоява. Ако не е във форма-там му се пращава. Презрително излиза и за проститутката забравя.

-Сетих се, -продължи доктора, -за един заможен пациент, който от безсъние е обхванат. И не от друго, ами е тревожен, обсебен от идеята какво да прави със своите умножаващи се пари. Сякаш са надгробен камък, който приживе му тежи. И не е обзет от мисли как с тях нещо добро да стори. Е, плаща някаква си лепта и често за това говори. Но, те са единственото му притежание и той по цяла нощ мисли за тях със страх и обожание.

Доктора поклати глава и свъси вежди.

-Нима това са здрави хора? Нима щастливи ви изглеждат? Не ви го пожелавам. О, да, те всички ви се струват овладяни,но в същност от демони са обладани. Тях бих желал да лекувам. Твърде много, драги, се доверявате на видимото, чутото от тях. Но истината е отвъд сетивата. Тя може да бъде усетена единствено с  душата. Не съдето по видяното, влезти в техните глави сякаш са стаи. Разгледайте обстановката-кое как е подредено и уверявам ви, ще разберете, че са само разхвърляни, полу-празни килери.

Пациента гледа с недоумение. Считал беше себе си на патологията за специфично и уникално творение.

-Но, докторе, нали това е вашето призвание...? Сега сякаш твърде малко вярвате, че има сила и знание, които могат да пречистят нечие съзнание. Сякаш виждате свят от полудели хора...Тогава излиза, че лечението дори е вредно...?

-Призвание,- повтори доктора, -и аз така си мислех, докато не ги опознах. Да са болни на повечето им е вродено. Да се променят самите те не желаят. Болестта си не признават.

 Тежко на здравите, самотен шепот ще са те в тази „клиника“. Да лекувам и най-лекото им притеснение, сега струва ми се престъпление. Да ги съветвам да са като другите, за да са щастливи и доволни... Не, нека останат и малко „болни“.

Докторът се изправи, за да изпрати пациента.

-Вървете си човече. Сеанса зарежете. Сам най-добър пазител сте си на сърцето и душата. Цената...? Е, да-това е самотата! Добро творете и останете, ако можете все така в наивност и спонтанност. Не се лъжете, полудели са и хората, и Боговете.

-Ще добавя само, -каза доктора, -страшна е на „нормалните“ пустотата. Ала те не я съзнават. Така  по-лесно ролята на щастливи и здрави играят.

Да ви лекувам е просто престъпление, пак повтарям. Не бих печелил от нормален, който счита, че е за лечение.

Доктора от сърце се разсмя и с обич прегърна мнимия-пациент.

-Да можех целият останал сват, с малки изключения, да призова...Ето това би било за мен предизвикателства и удовлетвориние!

-Вървете си! Ще ви запомня като прецедент. Единственият нормален, желаещ тъй горещо да ми е пациент.

Доктора продължаваше да се смее гръмко и добави:

-Що се отнася до мен, аз изпитвам уважение към чистотата. Не бих взел и лев от нормален, който за луд се смята, щом тъй далечен е на тълпата.

Желая ви късмет!

Цената- самотата...

Но, повярвайте и с нея се живее...

А на мен ми предстои да вляза като в стая в нечия чужда глава и от това ми призлява...-там няма нищо, дори и самота.




Тагове:   доктор,   пациент,


Гласувай:
3



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: leilaabas1973
Категория: Изкуство
Прочетен: 90551
Постинги: 69
Коментари: 28
Гласове: 136
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол