ПРИНОС КЪМ ТЕЛЕВИЗИОННИТЕ КУЛИНАРНИ ПРЕДАВАНИЯ

По телевизията дават все по-настойчиво, все повече кулинарни предавания, пред очите на изгладнелият български народ. Та защо и аз да не се включа с една кулинарна рецепта, при това доста по-постижима за прокъсания му джоб. Тя е по действителен случай  и е израз на творческите търсения на една артистична натура каквато беше баща ми/завършил режисура/.

Трябва да кажа все пак, че по това време ние имахме доста пари и можехме да си позволим каквото поискаме, но баща ми беше истинско въплащение на поговорката: „Евтин на брашното, скъп на триците”. Ама съвсем буквално въплащение. Беше в състояние да даде на майка ми всичките си пари, с ясното съзнание, че ще бъдат похарчени неразумно, но пък за дребните неща много обичаше да пести.

Предимно той пазараше и често минаваше през женския пазар, където се намираха стоки на по-ниска цена. Веднъж искал да купи булгур и дори го открил на много ниска цена, но се оказало, че са трици. В къщи се разбрало, каква грешка е допуснал в изкушението да е силно практичен. От тук започнали неговите  творчески, кулинарни търсения.

Първо попитал майка ми нежно и с невинен поглед, за да понесе по-леко новината, че евентуално има вероятност триците да станат част от менюто ни,  дали не знае някоя рецепта. Тя ужасено му казала, че те са само за прасета. С това не станала много симпатична на баща ми. Но той упорит, а и за да ги пласира някак си, я попитал дали не може да си прави разкрасяващи маски за лице. Майка запозната с тази черта на характера му-да е твърде пестелив, му обяснила, че тоалетните трици са съвсем финни и тези не стават. Това съвсем огорчило баща ми, дори почти го изнервило,но той не се отказвал.

След около месец, идвайки си от работа,  с радост видял баба/тя беше майстор-готвач/ и веднага я попитал- тя като майстор-готвач дали не знае някоя рецепта с  трици. Баба съвсем изненадана от ентусиазма му,простичко и с желание да е дипломатична, с оглед  избухливият му нрав, отговорила:” Епа мале оно само свинете ядат трици”. Радостта от очите на баща ми изчезнала и той ядно я упрекнал, че не е никаква готвачка щом не знае никакво ястие с трици.

И ето, че дошъл подходящият момент ... По това време всяка седмица на гости идвал един негов познат. Той не тежеше повече от „читирисетина” килограма и на ръст сигурно не надвишаваше „метър и двайсет”. От него се виждаше само един въздълъг нос. Та в тази дребничка жертва баща ми съзря светлинка в кулинарния тунел. От ранни зори той с щастлив вид започнал да приготвя вечерната гозба, която в оригинал се казвала Кубба /нещо като голяма кюфте, пълнено с кълцано месо, лук, къри и обвито с булгур/-в неговият случай - трици.

Майка като видяла какво се канел, непоколебимо да поднесе баща ми, го предупредила само да не и сервира и на нея от това, защото ще го издаде пред госта.

Гостът дошъл, подпийнал уийски, хапнал ядки, салата и накрая по преценка на баща ми дошла кулминацията-триците. Дегустацията на неговото ястие а`ла Франкенщайн. Той щедро  сервирал на дребничкият гост, две големи топки с трици, за себе си една и като кавалер все пак предложил и на майка, която от своя стана заплашително го изгледала.

Баща ми опитал от това свое произведение, а госта много го харесал. За радост на баща ми изял и двете топки. Той щедро му предложил още, но щастливият гост заявил, че така хубаво си е хапнал, че не може повече, заявил че все едно е ял бомби. Това в известен смисъл си е било така.

След това гостуване и реализацията на триците той ги замразил във фризера, но така и не ял повече от тях. Майка пък беше щастлива да ги изхвърли.

Та явно темите за кулинарни предавания са неизчерпаеми, а понякога и доста достъпни, макар да не се знаят страничните ефекти от тях.

Трябва да призная, че баща ти е истински виртуоз. От нищо да направиш нещо е цяло изкуство. Но добре е все пак да внимава с "опитните зайчета", защото не всеки е навит ...... както разбрах.

:))))